Техники EMDR


  Какво е EMDR?

EMDR (Eye movement desensitization and reprocessing) е психотерапия, която някои автори наричат психотерапия от пето поколение или психотерапия на 21 век. Франсис Шапиро, Ph.D, Канада, разработва ЕМДР през 90-те години на 20 век. Терапията непрекъснато се развива на база клинични наблюдения и контролирани изследвания, обратна връзка от терапевти. Американската Психиатрична асоциация препоръчва EMDR като ефективна терапия при работа с емоционално травматични разстройства, терапията получава все по-широко разпространение в цял свят, като днес има над 25000 психотерапевти прилагащи EMDR.

 EMDR е изключително ефективна и дава колкото бърз, толкова и траен резултат.  Проведени са много рандомизирани изследвания и няколко метаанализа, които доказват изключителната ефективност на терапията при посттравматично стресово разстройство (ПТСР), като сравнена с ефекта от медикаменти (Прозак) при EMDR резултатите от третираните пролеми са трайни, докато при третиране с Прозак имат склонност да рецидивират след спиране на терапията. Постепенно това мнение се застъва от много други подобни организации в редица европейски страни.

EMDR дава изключително добри резултати при терапията на единични и множествени фобии,паническо разстройство,  генерализирана тревожност, депресия, зависимости, при лица преживяли сексуално или физическо насилие, при личностови проблеми,проблемни връзки и брачни отношения, единично или комплексно ПТСР, редица соматични проблеми  като мигрени, хронична болка, фантомни болки на крайниците, хронични екземи, гастроинтестинални проблеми, ХСС, психогени припадъци, хранителни разстройства и други.

ЕМДР е научно валидизиран, интегративен психотерапевтичен подход. Този подход  се състои от единствени по рода си стандартизирани процедури и клинични протоколи, които са комбинирани с уникалния елемент на двустранно стимулиране на вниманието, така нареченото билитерално стимулиране, което активира работата на двете мозъчни полукълба и способсва за лесното и бързо преработване на проблемите на клиента. В ЕМДР са включени компоненти от различни психотерапии (психодинамична, когнитивно поведенческа, интерперсонална, клиент центрирана и телесно ориентирана).

Терапията  е разработена в 8 фази и следва стандартизирани протоколи, които се водят от ясни и разбираеми принципи. Подходът, който се използва е тридименсионален – това означава, че се отработва последователно проблема в миналото, настоящето (от гледна точка на провокиращите фактори) и бъдещето.

EMDR се базира на теорията, че по-голямата част от психопатологията се дължи на травматично преживяване или на  травмиращи житейски събития. В следствие на тях  се  уврежда  вродената способност на клиента да преработи и интегрира преживяването или преживяванията в централната нервна система.

Ето защо тази психотерапия използва за отправна точка модела за адаптивна преработка на информацията (АПИ). Други модели за преработка на иформацията като Transfer-Appropriate Processing model, The Cortical Reinstatement model, The Parallel – Distributed/Connectionistic model и Thalamocortical- Temporal Binding  model  добавиха нов потенциал за разбирането на  неврофизиологичната основа на ЕМДР процеса.

Какво прави EMDR толкова успешна?

Според теоретиците на EMDR, като изключим патологията, която се дължи на органични дефецити, основен източник на психо-патология са неадаптивно преработените спомени. Системата за преработка на информацията, както и всяка друга система в човешкото тяло се стреми към запазване на хомеостаза, т. е. към състояние на равновесие и здраве. Преработката на информацията се извършва в посока и по начин, позволяващи изработването на адаптивен отговор на постъпващата отвън или отвътре информация. Това става чрез изграждане на индивидуална за  всеки човек база паметови данни и функционални паметови мрежи. При всяка постъпваща информация, с помощта на асоциациите ние правим връзка на новопостъпилата информация със съществуващите вече паметови мрежи.

Понякога, и това е валидно за всеки от нас, настъпва разстройство в механизма за преработка на информация. Обикновено това се дължи на високо ниво на стрес. В такъв момент преживяванията и свързаната с тях информация не могат да се преработят адаптивно и се съхраняват в суров вид, непреработени, точно по начина, по който са били възприети по време на събитието. Тези дисфункционално съхранени спомени предизвикват неприятна, а често в последствие и болестна симптоматика. И това не е всичко. Всяка следваща постъпваща информация се преработва на база на тези спомени и бива изкривявана от тях в някаква степен. Така с течение на времето е възможно човек да смята, че се е справил с дадено травматично събитие, но продължава да реагира на определени сигнали по начин, който е неадаптивен – тревожност, напрегнатост, страх, гневни изблици, които са без видима или неотоваряща като сила причина на силата на реакцията.

На практика всеки проблем, с изключение на патологията, дължаща се на  органични дефицити, се корени в съхранените по маладаптивен начин спомени и формираните въз основа на тях обичайни реакции за човека. Личностните характеристики могат да бъдат разглеждани като конфигурация от специфични реакции, които остават стабилни във времето. Всяка характеристика е резултат от минали преживявания (опит) и генетични предразположения. EMDR преработва именно тези преживявания, които формират неадаптивни от гледна точка на настоящето характерови черти. Тази преработка дава възможност спомените съхранени в суров вид да се свържат с позитивни, адаптивни паметови мрежи, да се генерират нови, по-адаптивни изводи, да се промени себевъзприятието и себеоценката в положителна посока. Тридименсионалния подход в терапията повишава самоувереността на клиента, чувството, че управлява живота си и може да се справи с житейските предизвикателства. Всичко това води неизменно до повишено качество на живота и възможността човек да реализира своя потенциал.

Обратно горе

Още терапевтични подходи: